Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба.

"Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава последно убежище за оцеляване на спонтанността.

Макар че имаме тела, ние не сме собствените си тела, ние отсъстваме от тялото си, което днес става все по-прозрачно. Единственото наше вече не ни принадлежи, нито имаме инструментите, с които да владеем над него. Какво означава това и какво предстои след тялото? Книгата е опит да се даде отговор защо и как тялото се е превърнало от аргумент в питане, от доказателство в хипотеза.