Макари и емблематична творба на музикалния авангардизъм „Carmina Burana“ на Карл Орф сред най-въздействащите музикално-сценични произвадения ХХ век, създадена почти преди век, и днес продължава да звучи с изненадващата мощ на дръзко новаторство, първична сила и завладяваща енергия. Тази кросжанрова сценична кантата е сред онези произведения, които не принадлежат на определена епоха, надживяват свието времето и сякаш самите са образци за изначалната същност на изкуството, защото говорят дълбинния емоционално-идеен езика на непосредстеното съществуване – за най-голямото за любовта и страстта, за страха и надеждата, за крехкостта на щастието и неумолимостта на съдбата с усмихнато и трагично лице.
Като втора вечер от знаменателния летен фестивал „Опера оупън“ 2026 трупата на Пловдивската опера на сцената на Античния театър събира внушителен творчески екип, който превръща знаменитото произведение в многоаспектен театрален спектакъл, в който музика, танц, слово, хор, мултимедия и сценична пластика се сливат в единен художествен организъм. Под диригентството на Якопо Сипари ди Пескасероли, с хореография на Боряна Сечанова, сценография и мултимедия на Петко Танчев и костюми на Цветанка Петкова-Стойнова, спектакълът предлага съвременен прочит. Вечерта е посветена на паметта на двамата емблематични български сценични художници Борис Стойнов и Цветанка Петкова-Стойнова, които преплетат творческия си път с всички големи български оперни театри, но и с опера Пловдив и балет „Арабеск“.
Създадена през 1934–1936 г. и представена за първи път във Франкфурт през 1937 г., „Carmina Burana“ е вдъхновена от прочутия средновековен ръкопис Codex Buranus, открит през XIX век в баварския манастир Бенедиктбойерн. В него са събрани повече от двеста стихотворения и песни на голиардите – странстващи поети, студенти и духовници, които възпяват любовта, природата, пролетта, удоволствията на живота, виното, свободата и непостоянството на човешката съдба.
Карл Орф не се стреми да възстанови исторически Средновековието. Напротив, открива в поетичните текстове на вагантите универсалните човешки теми и ги превръща в основа на съвременен сценичен ритуал. Неслучайно самият композитор признава: „Образите и думите нахлуха в съзнанието ми… веднага ми хрумна ново произведение – сценично произведение с певчески и танцуващи хорове.“ При това самия Орф възприема средновековните стихове не като следа от миналото, а като жива духовна материя, в която времето изчезва и остават единствено вечните човешки преживявания – взаимоотношението между човек и космос, близост и самота, копнеж и пролетното обновление, наслада, отчаяние и скръб от бързопреходността...
Провокирани и изненадани от смелия композиционен език музиколозите разглеждат „Carmina Burana“ като повратна точка в историята на музиката на ХХ век. Реномираният историк и теоретик Еверет Хелм определя стила на Орф като хегемония на ритъма, превърнат в основна музикална сила, при която мелодията и хармонията са съзнателно сведени до архетипната си простота.
Музикалното изпълнение е поверено на италианския диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, както и на тримата солисти – Лусия Абад (сопран), Александър Баранов (тенор) и Иво Йорданов (баритон). Всеки от тях въплъщава различно измерение начовешкия свят, изграден от Орф.
Спонтанност, непринуденост и естествената простота определят и хореографските търсения на сценичното решение на Боряна Сечанова – един от най-ярките съвременни български хореографи. Авторският й почерк съчетава философска дълбочина с изразителен пластически език, в който смесва класическата техника, съвременният танц, елементи – игриво вплетени цитатни кинеми от средновековни танци (салтарело, естампи, карола, дуктия и др.) в обща промислена театралната експресия. В нейната интерпретация „Carmina Burana“ се превръща в универсална притча за човека, изправен пред вечния кръговрат на съдбата.
