"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване.

Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата от словесността не може да бъде заменена от никоя друга тъкмо защото чрез нея познаваме, че живеем не само в откритостта навън в света, но и вътре, в дълбините на собственото си съзнание, където говори, шепне, стене или пее собственият ни глас. Словото, изкуството и философията познават тази способност и затова тълкуват човека като същество, което се проявява чрез екстаза - сблъсквайки се с красотата, възхитата, болката, състраданието или непроницаемостта на нещата.

Настоящата книга разпознава в това неистово състояние на духа начин за докосване до дълбинната същност на вътрешния човек, тъй като подобно разположение се ражда не естествено и спокойно, а с особено по рода си усилие и напрежение, което ние сами изискваме като мяра от себе си."