Хайку е най-кратката литературна форма в световната литература. Само в 17 срички и три реда тя обобщава срещата между човека и космоса. В края на ХІХ век са първите преводи в Европа на класически японски хайку образци, а през ХХ век редица от най-големите световни поети опитват своите сили в този жанр. Учредяването през 2000 година на Българския хайку съюз показва, че и нашата литература става част от необичайната световна хайку вълна.

Авторът Петър Пламенов е един от учредителите на БХС и носител на множество престижни награди за този вид поезия, дори името му е включено в 100 най-добри хайку поети от началото на ХХІ век.

Книгата „Всекидневни чудеса“ събира в необичайната форма на дневник неговите хайку наблюдения. Така успява едновременно да спази и надгради класическото японско изискване за съобразяване със сезонния ритъм – пролет, лято, есен, зима; като го съчетае с личните си преживявания и история; при това лирическите пейзажи са дълбоко свързани с характера на българската природа и светоглед. Поетичният поток не просто констатира природните промени, но и изследва дълбоките взаимоотношения между човека и времето – усещането за преходността и устойчивото, за най-важните духовни опори – любов, близост, преданост, възхита от красотата, връзката с миналото, борба с тъгата, търсенето на утеха, състрадание и мъдростта на общуването с наглед дребното и незначителното.

По оригинален начин се разкрива вътрешния свят, емоционалните приключения и пъстротата на ежедневния свят, радостта от празниците и сблъсъците със съдбата. Защото книгата не е просто дневник на една година, а образ на своеобразното житейско пътуване.

Сборникът обединява няколко цикъла – първият: „Всекидневни чудеса“ е хайку-дневник от 366 стиха за всеки ден от годината, вторият „Изобретяването на надеждата“ е посветен на търсенето на нравствени опори и постигането на вътрешен баланс, чрез поетичното пътуване, а третият „Нейното ухание“ пък представя образа на жената - майка, любима и духовна подкрепа; последният: „Хайку за хайку“ е вдъхновен от  самия най-кратък жанр и предизвикателствата пред поета, опитващ се да разгадае неговата неуловима природа и да вникне тайната на скритата му сила.

Не на последно място в пространния увод авторът представя своята философска и естетическа концепция за хайку стиха и обяснява своеобразието на жанра.

Книгата е придружена и с любопитен автобиографичен текст „Как прописах хайку“, в който покрай интересния личен опит се представят и множество моменти от историята на БХС и усилията за популяризиране на хайку в България.